Упражнения по монголска граматика

Теми за монголска граматика

Изучаването на нов език може да бъде предизвикателство, но възнаграждаващо начинание. Монголският, монголски език, говорен главно в Монголия и части от Северен Китай, не прави изключение. Със своите уникални характеристики и структури като хармония на гласните, аглутинативна морфология, богато маркиране на падеж и постпозиции, изучаването на монголски език изисква систематичен подход за разбиране на неговата граматика. Това ръководство очертава ключовите области на монголската граматика в логическа последователност за изучаване на езици, като се започне от основите като съществителни и членове и се стигне до по-сложни области като времена и конструкция на изречения.

1. Съществителни:

Започнете пътуването си по монголски език, като научите съществителните. Това включва разбиране на различните категории съществителни, като общи и собствени съществителни, както и техните форми в множествено число. Ще срещнете и окончания на падеж, които маркират граматически роли като субект, обект, местоположение и посока.

2. Статии:

Статиите на монголски език не се използват по начина, по който са на английски. Монголският няма определени или неопределени членове. Вместо това, определеността се изразява чрез контекст, словоред, демонстрационни като това и онова, а понякога и чрез падежно обозначение, като винителен падеж за определени преки обекти.

3. Прилагателни:

Прилагателните в монголски обикновено предхождат съществителните си, което е различно от английското за някои учащи. Те не са съгласни по пол или брой. Също така ще трябва да се научите как да образувате сравнителни и суперлативи, често с думи като повече и повечето или със сравнителни конструкции, използващи от.

4. Местоимения/определящи:

Местоименията и определителите са от съществено значение в монголския; Те заместват съществителните и предоставят информация за количеството, притежанието и др. Притежание обикновено се показва с родителни форми и притежателни местоимения, а подлоговите местоимения могат да бъдат премахнати, когато се разбират от контекста. Демонстративни неща като това и онова, числата и кванторите са ключови определящи фактори за овладяване.

5. Глаголи:

Монголските глаголи имат различни форми в зависимост от времето, аспекта и настроението, често изградени с наставки и спомагателни елементи. Личното споразумение е ограничено и темите често се пропускат, ако са ясни. Започнете с основните неминали и минали форми, след това проучете обичайната, бъдещата и модалната употреба.

6. Времена:

След като овладеете основата на глагола и основните форми, потопете се по-дълбоко в монголското време и аспект. Това включва разбиране на разликите между обичайно настояще, прогресивно настояще, просто минало, минало перфективно и неминало или бъдещо четене и как те се използват в различни контексти.

7. Напрегнато сравнение:

Сравняването на времена в монголски помага да се разбере последователността и нюансите на действията. Сравняването на един и същ глагол в обичайни, прогресивни, минали и неминали форми ще осигури по-добро разбиране на разликите в значенията и употребата.

8. Прогресивни:

Прогресивното в монголски език се използва за изразяване на текущи действия. Образува се чрез използване на основата на глагола с насловния наставка и спомагателното to be, обикновено изразено с форма, еквивалентна на be.

9. Перфектен прогресивен:

Това значение се използва за изразяване на действия, които са продължили до определен момент. На монголски се изразява с приговор плюс спомагателни думи, като например да съм дошъл или да бил, които предават продължение до днес или до минала отправна точка.

10. Условни:

Условните изразяват хипотетични ситуации и техните възможни резултати. Те са важна част от монголската граматика и обикновено се образуват с условни наставки, еквивалентни на if, заедно с конструкции, които изразяват реални, потенциални или контрафактически ситуации.

11. Наречия:

Наречията в монголски променят глаголи, прилагателни или други наречия. Те предоставят информация за начин, място, време, степен и др. Много наречия произлизат от прилагателни с наречни наставки и има много често срещани наречия за време и честота.

12. Предлози:

Предлозите в монголския се реализират предимно като послепозиции и падежни окончания. Те свързват думи и фрази заедно и изразяват връзки на време, място, посока, цел, кауза и др. Изучаването на общите постпозиции и функциите на системата от случаи е от съществено значение.

13. Изречения:

И накрая, практикувайте конструирането на изречения. Монголският обикновено следва словоред на подлог-обект, използва подчертаване на темата с частици и формира въпроси с питателни частици и интонация. Това ще включва използване на всички научени по-рано граматически точки в контекст, като по този начин се гарантира цялостно разбиране на монголския език.