1. Аз *отидох* в магазина вчера (verb i dåtid, perfekt).
2. Ти *ще учиш* български утре (framtid, hjälpverb + infinitiv).
3. Той *чете* книга всеки ден (presens, tredje person singular).
4. Ние *бяхме* на почивка миналата седмица (dåtid, imperfekt av ”да бъда”).
5. Вие *ще говорите* с учителя по-късно (framtid, formell plural).
6. Те *са написали* писмо (perfekt particip, sammansatt tempus).
7. Аз *не разбирам* въпроса (negation med verb i presens).
8. Ти *вече си ял* обяда (perfekt, andra person singular).
9. Тя *ще бъде* тук в 5 часа (framtid av ”да бъда”).
10. Ние *обичаме* да пътуваме (presens, första person plural).

1. Аз останах вкъщи, *защото* беше студено (konjunktion som uttrycker orsak).
2. Той учи усилено, *за да* постигне успех (konjunktion för syfte).
3. Ще отида на кино, *ако* имам време (villkorskonjunktion).
4. Тя говори бавно, *за да* я разберат всички (ändamålskonjunktion).
5. Ние тръгнахме рано, *но* закъсняхме за срещата (konjunktion som visar motstånd).
6. Времето беше хубаво, *затова* решихме да отидем на плаж (konsekvenskonjunktion).
7. Аз не само учих, *а и* работих през лятото (konjunktion för tillägg).
8. Той каза, че ще дойде, *въпреки че* беше уморен (koncessiv konjunktion).
9. Ако вали, няма да излизаме, *освен ако* не спре (undantagskonjunktion).
10. Искам да уча, *защото* искам добра работа (orsakskonjunktion).