1. Аз чаках, докато ти *пристигнеш* (forma corretta del verbo “arrivare” al congiuntivo presente).
2. Тя не излезе, защото *времето беше* лошо (forma corretta del verbo “essere” al passato).
3. Ние ще отидем в парка, ако *спре* да вали (forma corretta del verbo “piovere” al congiuntivo presente).
4. Когато той *се събуди*, вече беше късно (forma corretta del verbo “svegliarsi” al passato).
5. Моля те, обади ми се, преди да *тръгнеш* (forma corretta del verbo “partire” all’infinito).
6. Тя не можеше да учи, докато музиката *свири* силно (forma corretta del verbo “suonare” al presente).
7. Аз ще ти помогна, защото ти *си мой приятел* (forma corretta del verbo “essere” al presente).
8. Те останаха вкъщи, след като *започна* да вали (forma corretta del verbo “iniziare” al passato).
9. Преди да *отидеш* на работа, не забравяй да изключиш лампата (forma corretta del verbo “andare” all’infinito).
10. Ако ти *искаш*, можем да гледаме филм заедно (forma corretta del verbo “volere” al congiuntivo presente).

1. Човекът, който *живее* до нас, е много приятелски настроен (forma corretta del verbo “vivere” al presente).
2. Това е книгата, която аз *прочетох* миналата година (forma corretta del verbo “leggere” al passato).
3. Причината, поради която не дойдох, е че *бях* болен (forma corretta del verbo “essere” al passato).
4. Момичето, което ти видя, *е моя сестра* (forma corretta del verbo “essere” al presente).
5. Той не можа да дойде, защото *имаше* среща (forma corretta del verbo “avere” al passato).
6. Това е мястото, където ние *играем* всеки ден (forma corretta del verbo “giocare” al presente).
7. Хората, които *работят* упорито, постигат успех (forma corretta del verbo “lavorare” al presente).
8. Той ми каза, че няма да дойде, защото *е зает* (forma corretta del verbo “essere” al presente).
9. Жената, която *говори* по телефона, е нашата учителка (forma corretta del verbo “parlare” al presente).
10. Тя остана вкъщи, защото *имаше* болки в гърлото (forma corretta del verbo “avere” al passato).