1. Той *говори* бързо, но аз не разбрах. (El verbo en pasado simple para «hablar»).
2. Аз искам кафе, *но* нямам време. (Conjunción adversativa que significa «pero»).
3. Можеш да останеш у дома, *или* да дойдеш с мен. (Conjunción disyuntiva que indica opción).
4. Те учат усилено, *и* ще успеят на изпита. (Conjunción copulativa que significa «y»).
5. Времето беше лошо, *затова* останахме вътре. (Conjunción causal que significa «por eso»).
6. Аз обичам да чета, *а* той предпочита спорт. (Conjunción adversativa que conecta dos ideas contrarias).
7. Той не дойде, *и* аз си тръгнах. (Conjunción copulativa que conecta acciones relacionadas).
8. Ще отида на кино, *или* ще остана вкъщи. (Conjunción disyuntiva para elegir entre dos acciones).
9. Тя пее красиво, *но* не свири на инструмент. (Conjunción que introduce una idea opuesta).
10. Аз готвя вечеря, *а* ти приготвяш салата. (Conjunción para contrastar dos acciones simultáneas).

1. Ще изляза, *когато* спре да вали. (Conjunción subordinante temporal «cuando»).
2. Не вярвам, *че* той казва истината. (Conjunción subordinante que introduce una oración de objeto).
3. Тя остана вкъщи, *защото* беше болна. (Conjunción causal que explica la razón).
4. Казах му, *да* дойде по-рано. (Conjunción subordinante que introduce una oración de mandato).
5. Ще ти помогна, *ако* имаш нужда. (Conjunción condicional «si»).
6. Той не знае, *дали* ще успее. (Conjunción interrogativa indirecta).
7. Мисля, *че* ще бъде трудно. (Conjunción que introduce opinión o pensamiento).
8. Тя е щастлива, *когато* е с приятелите си. (Conjunción temporal que indica condición).
9. Не излязох, *тъй като* беше късно. (Conjunción causal formal).
10. Помолих го, *да* ми обясни задачата. (Conjunción para pedido o mandato).