1. Spero che tu *abbia studiato* bene per l’esame. (Използвайте „avere“ + минало причастие за действие, което се е случило преди момента на говорене.)
2. Non credo che lei *sia arrivata* in tempo. (Използвайте „essere“ + минало причастие за движение или промяна на състояние.)
3. È possibile che noi *abbiamo dimenticato* le chiavi a casa. (Използвайте „avere“ + минало причастие за перфектно действие.)
4. Dubito che voi *siate andati* al concerto ieri sera. (Използвайте „essere“ + минало причастие за движение в миналото.)
5. Penso che lui *abbia parlato* con il direttore. (Използвайте „avere“ + минало причастие за действие, извършено от субекта.)
6. Temiamo che lei *sia caduta* mentre camminava. (Използвайте „essere“ + минало причастие за събитие с промяна на състояние.)
7. Credo che tu *abbia mangiato* troppo. (Използвайте „avere“ + минало причастие за действие в миналото.)
8. Non penso che noi *siamo partiti* ieri mattina. (Използвайте „essere“ + минало причастие за движение или заминаване.)
9. È incredibile che voi *abbiate vinto* la partita. (Използвайте „avere“ + минало причастие за завършено действие.)
10. Spero che lui *sia stato* onesto con te. (Използвайте „essere“ + минало причастие за състояние или събитие в миналото.)

1. Mi dispiace che tu non *abbia potuto* venire alla festa. (Използвайте „avere“ + минало причастие на модален глагол.)
2. È importante che lei *sia riuscita* a finire il lavoro. (Използвайте „essere“ + минало причастие за успех или постижение.)
3. Non sono sicuro che noi *abbiamo capito* la lezione. (Използвайте „avere“ + минало причастие за действие, извършено от субекта.)
4. Dubito che voi *siate stati* onesti con me. (Използвайте „essere“ + минало причастие за състояние или поведение.)
5. Spero che lui *abbia trovato* le informazioni giuste. (Използвайте „avere“ + минало причастие за завършено действие.)
6. Non credo che tu *sia rimasto* a casa ieri sera. (Използвайте „essere“ + минало причастие за оставане или престой.)
7. Penso che lei *abbia scritto* una lettera importante. (Използвайте „avere“ + минало причастие за действие с предмет.)
8. Temo che noi non *siamo riusciti* a risolvere il problema. (Използвайте „essere“ + минало причастие за неспособност или неуспех.)
9. È strano che voi *abbiate dimenticato* il nostro appuntamento. (Използвайте „avere“ + минало причастие за забравяне.)
10. Credo che lui *sia stato* molto gentile con tutti. (Използвайте „essere“ + минало причастие за описание на поведение в миналото.)